Божидар Димитров

Iz Wikipedije, slobodne enciklopedije

Божидар Димитров Стојанов (буг: Божидар Димитров Стоянов; рођен 3. децембра 1945. у Созополу) је бугарски историчар и политичар. Био је директор Националног историјског музеја у Софији (1994-98, 2001-09). Од августа 2009 министар је за Бугаре у иностранству (без портфеља).

Божидар Димитров

Породица[uredi - уреди | uredi izvor]

Божидар Димитров је рођен у западном црноморском граду Созополу у породици избеглица из Источне Тракије због турских окрутности према бугарског становништва током Другог балканског рата.

Ожењен је Маријом Канчевом (буг: Мария Кънчева). Имају кћер.

Научно дело[uredi - уреди | uredi izvor]

Божидар Димитров је написао Десет лажи македонизма, где побија идеологију бивше Југословенске Републике Македоније о постојању посебне македонске нације у Вардарској Македонији, различите од бугарске.

Јула 2009. био је изабран за народног посланика партије ГЕРБ.

Божидар Димитров сматра Србе и Хрвате практички једним народом, који говори једним језиком - српскохрватским.[1]

Божидар Димитров сматра да у БЈРМ сада живе само Бугари (после питања једног гледалца да ли су живели у 19. веку у Македонији само Бугари), мада се они тамо другачије називају и већини њих је мало испран мозак.[2].

Дело[uredi - уреди | uredi izvor]

Написао је више од 20 монографија:

  • „Християнството в българските земи. Български манастири“ (2001)
  • „Българите и Александър Македонски“ (2001)
  • „Българите — първите европейци“ (2002)
  • „България и Папството“ (2002)
  • „Аполония Понтика“, издателство Свети Климент Охридски, С., 2004. ISBN 954-07-1955-0
  • „Седемте древни цивилизации в България“ (2005)
  • „Войните на България за национално обединение“ (2006)
  • „Светослав Тертер. Цар на българите (1300-1321)“ (2006)
  • „Десетте лъжи на македонизма“, издателство Свети Климент Охридски, С., 2006
  • „Българската християнска цивилизация и българските манастири“ (2007)
  • „Македония — свещена българска земя“ (2007)
  • „12 мита в българската история“ (2007)

Извори[uredi - уреди | uredi izvor]

  1. Памет Българска, 5. децембра 2009, 27:57-28:03 : ... сърби и хървати, които практически са един народ - говорят на един език; сърбохърватски се нарича ((bug.))
  2. Памет Българска, 30. јануара 2010, 54:21-54:30: - потвърждава това, че в Македония по време на Възраждането са живели само българи. (Б. Д.) - Ама те и сега живеят само българи, само че се наричат другояче. И една голяма част от тях, за съжаление по-голямата част, са малко с промити мозъци. ((bug.))

Спољашне везе[uredi - уреди | uredi izvor]